* * * Ти идваш през мъгли в пролетната утрин, росата в тревите оставя бляскавото си вълшебство по босите ти нозе, сънят още не е слязъл от нежните ти клепки. Слънцето се е подало и игриво блести по сатенената ти кожа, а топлата ти чувствена плът се е отворила за любовта ми, като пролетните цветове, през които пристъпваш. Аз те чакам, нежен и твърд, като скалата на която съм положил младото си тяло. Твоята усмовка заслепява моя поглед, който обгръща красотата ти, като сутрешния бриз. Спираш пред мен, навеждаш се- ръцете ни се срещат и ти присядаш до мен, аз те слагам ...